Студентите и учениците вече ще получават стипендии, когато имат практически занятия по програми, финасирани от ЕС. Такова решение се очаква да вземе кабинетът на заседанието си в сряда. От “заплатите” ще могат да се възползват учащи, участващи в операция “Ученически и студентски практики”, финансирана по оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”. Учениците ще взимат по 1,25 лв. на час, а студентите по 2 лв. на час, при продължителност на практиката от 240 часа. Парите могат да се взимат заедно с държавните стипендии.
Георги АНГЕЛОВ
Крайно време е студентите да се научат да ходят на лекции, а диференциацията на таксите им ще даде възможност на ректорите да се погрижат за добрите и социално слабите студенти, каза преди два дни образователният министър Сергей Игнатов. И така отново обясни защо държавата се готви да увеличи с 2/3 парите за студентите.
Студентите ще плащат такси според това колко са умни и бедни. Вузовете ще доказват колко са добри по нова рейтингова система(ще я видим през февруари) и ще стискат палци да попаднат в челните редици, за да им дадат по някой лев отгоре. Младежите ще се чудят дали да дадат средно между 2 и 4 хиляди лева за четири години учене у нас и неясно бъдеще, или в пъти по толкова за обучение в чужбина и гарантиран пазар на труда. Преподавателите вече си направиха сметката на колко места още могат да четат лекции, колко титли да вземат и как да обяснят на ректора работодател, че ако пак няма пари, вече има право да взема повече от студентите.
Общо взето така изглеждат промените, които подготвят образователното и финансовото ведомство за следващата година.
Да, вярно е, че по документи парите за висшето образование у нас са повече. Но на практика вузовските бюджети са същите като тази година. Още по-лошото е, че парите в тях са основно за фонд “Работна заплата”. Другото - капиталови разходи, научна инфраструктура, купуване и създаване на модерни образователни програми - е както дойде.
Но да се върнем на високите и диференцирани студентски такси. Защо е цялото упражнение?
Обяснението на министър Игнатов е логично. Студентите трябва да бъдат стимулирани също да се грижат за качеството на обучението си и това става най-добре, като имат и финансов интерес. Какво по-правилно от това - този, който се старае, да плаща например не 200 лева на семестър, а само 100. В същото време парите на вуза не се променят, защото мързеливците ще плащат за отличниците не 200 лева, а 300. Дали е така?
Да оставим настрана чистата сметка. Таксите бяха въведени преди няколко години, за да компенсират вузовете недостига на държавната субсидия (правителството определя цената на един студент по професионално направление, но тя е по-ниска от реалните разходи за обучението му). С тях се смяташе, че и студентите ще се чувстват по-ангажирани, макар и символично с учението си. На практика вузовските бюджети още страдат от хроничен недостиг, а студентите внасят едни пари, но не знаят защо. Сега държавата пак ще си плаща своята част, но задължава ректорите да се чудят кои студенти са по-по-най от другите, без това реално да се отразява нито на образователната политика, нито на финансовата.
Да, по света има облекчения на таксите, но обикновено на особено заслужилите младежи. Има и специален прием за социално слаби.
“Диференцираните” такси ще доведат до нагнетяване на напрежение в университетите, прогнозираха ректори. Парите в бюджетите няма да стигнат и преподавателите ще поискат те да бъдат увеличени, като се използва правото за повишение на таксите на студентите. В резултат студентите ще писнат, но не срещу правителството, а срещу ректорите, които реално ще вдигат таксите.
Какво ще стане тогава, предстои да видим. Отсега е ясно, че липсата на решения за бъдещето на висшето образование не може да се компенсира с половинчати мерки. Проблемът на вузовете не е нито социалната политика, нито как да накарат студентите да влязат на лекции. Проблемът не е дори рейтинговата система, която стимулира по-добрите. А липсата на обща стратегия. Защото ГЕРБ вече загуби възможността за рязка реформа в тази система.
Финансовата база, върху която се гради и качеството на обучението, и социалната политика на един вуз, и изискванията на държавата към високото качество на нейните кадри, я няма.
У нас има 52 университета. Парите за обучението на студентите се дават на брой приети хора, а не на свършена работа. В резултат на ректорите изобщо не им е до това да пресмятат такси на отличници и на двойкаджии, а да приберат максимално много хора в аудиториите, за да оцелеят финансово. Висшето образование не гарнтира работа и определен социален статут, гарантира само диплома. Ето защо студентът, ако трябва да плаща много, ще предпочете да иде там, където има и социален механизъм и гаранция, че ще получи работа
Ако няма у нас - зад граница. И ще продължим да си приказваме, че със собствените си пари като данъкоплатци обучаваме кадрите на западния пазар.
В ХХI век умният студент не е задължително беден и не идва от село в града. А отива където си иска, ако трябва - и с кредит.
Анета Петкова